Авторката на "Дейли мейл" Луси Тейлър споделя гледната си точка за това дали може да има идеално приятелство между мъж и жена (без сексуални отношения).
Преди няколко седмици изчезнах в гората Кралица Елизабет, изумителни 50 хиляди акра гори, води, езера, блата и планини, които делят високите и ниските части на Шотландия.
Бях с Анди, суров офицер от армията, който стана фотограф, и често търси убежище за няколко дни по тези места. Той ме научи да ловя риба и да си паля огън. Прекарахме вечер край огъня, пихме вино, ядохме рибата, която уловихме (той улови) и си говорихме за живота, за един наш общ познат от гимназията, който наскоро почина, за работата ни и за връзките, прекарахме нощта в една палатка, но не в един спален чувал.
Да, той е мъж и аз съм жена. И двамата сме хетеросексуални. Много добри приятели сме. И никога няма да го направим – не сме го правили и няма да се случи.
От моя страна има не повече от грам сексуално привличане, но обичам Анди така, както най-добрите си приятелки жени. Преди много години той ми призна, че ме харесва, но проведохме доста откровен разговор и решихме, че продължаваме напред без това. Имам много приятели – с изключение на гаджето ми и приятелката на Анди, които смятат връзката ни за странна и леко съмнителна.
Ние сме човешки същества – способни сме на самоконтрол, и ако не се поддаваме на първичните си животински истински – не сме маймуни.
Вече 20 години минаха от издаването на филма „Когато Хари срещна Сали“, в който еднозначно се твърдеше, че приятелството между мъжете и жените е измислица, защото „сексът винаги ти се пречка“. Оттогава непрекъснато се обсъжда платоничната връзка между двата пола. Истината е, че няма еднозначни отговори. Защото те винаги се допълват от уточнения като „Да, в случай че...“, „Не, освен ако...“ и т.н.
Когато излезе този филм, бях пораснала тийнейджърка. Спомням си, че една моя леля изрази неодобрението си, че „пускам“ тогавашното си гадже, който беше музикант, на турнета без мен. Опасенията й ме караха да се смея, но скоро ми се видяха направо просветителски, след като, разказвайки на приятелките си за къмпинга, който си направихме с Анди, чух изказвания от типа: „Не бих пуснала гаджето си на палатка, а дори да излезе на питие с приятелка жена“, „Бих му поставила ултиматум: или не отива; или аз отивам с тях; или всичко между нас е свършено...“ А друга ми каза, че не би се чувствала удобно в подобна ситуация: „Не е въпросът в доверието, а във взаимното уважение. Когато си двойка с някого, не трябва да оставяш никакво място за изкушения.“
За мен тези отговори бяха признак на хронично недоверие. Ако следваш партньора си до работа и обратно вкъщи, не виждам как ще изкорениш изкушението от една връзка. Без значение дали ни харесва, изкушението е навсякъде около нас. И мъже и жени, които са щастливо семейни, също намират други жени и мъже за привлекателни. Това си е прост житейски факт. Но партньорът не бива да се възприема като обект на притежание – това е нездравословно.
Разбира се, страхът от изневяра е разбираем. И тя често се случва на хора, които се оправдават, че някой им е близък приятел или колега от работата. Но поради тази причина не бива да гледаме на всички близки отношения между хора от противоположния пол като подозрителни.
Причината платоничните отношения между жените и мъжете да са абсолютно табу е, че популярната култура пропагандира всякакви митове и стереотипи за мъжете, жените, секса и приятелството. Като например мита, че мъжете говорят само за политика и футбол и не се интересуват от „женски неща“.
Много мъже се интересуват от абсолютно същите неща като жените – например от това да срещнат подходящия човек, чудят се дали да имат деца, имат несбъднати мечти, изпитват голямата разлика между очакванията и надеждите. Те също обичат да говорят за тези неща.
И безспорно мъжете са много по-открити емоционално пред жени приятелки, отколкото пред останалите мъже и дори пред собствените си половинки.
Друг един мит е този, че женското приятелство е като това в „Сексът и градът“. Всъщност женското приятелство често е такова, каквото е на детската площадка – пълно с ревност, подлост, жестокост и непрекъснат стремеж за власт и превъзходство.
Обичам някои от моите приятелки. Обожавам дългите разговори с тях – за нищо и всичко. Но нека бъдем честни, вероятно всички имаме приятелки, които не се радват толкова на успеха ни, колкото на това да могат да ни утешават след нашите провали.
Проучванията показват, че днес хората между двайсет и трийсет и няколко години все по-често се радват на приятелството на противоположния пол, отколкото хората от миналите поколения. Изследователите също казват, че всяко първоначално сексуално привличане с времето изчезва. И с това казват, че между мъжете и жените съществуват три типа привличане: сексуално, романтично и приятелско. Най-често всеки от нас изпитва по два вида привличане към другия пол, без трети вид – не могат да съществуват заедно.
Според психолозите приятелството мъж-жена изисква зрялост и воля да се порасне – неща, за които не трябва да полагаме грижи в приятелството от един пол.
Искате здраво, добро и зряло приятелство с някой от другия пол? Тогава опознайте поне няколко човека. И ще станете по-добър човек.
А какво мислите вие, читателите на "За мама и мен". Очакваме да споделите с нас гледната си точка за взаимоотношенията между мъжете и жените!
Аз също вярвах в идеалното приятелство между мъж и жена и вярвах че имам такъв идеален приятел - до като той не можа да подтиска повече маймунското в себе си .