Вървяхме със сина ми по улица в нашия квартал. От онези малки улички, стиснати между блоковете, по които кофите за смет са с изпочупени колела заради непрестанното местене напред-назад в болезнено краткотрайните опити на живущите да си осигурят още едно паркомясто. Синът ми е на пет и точно се опитваше на пресекулки да изрецитира стихотворението, научено през деня в детската градина, когато изведнъж задъхано спря. „Мамо, виж!“ Задърпа ме с някак изведнъж станала тревожна ръчичка и посочи близката кофа за смет.
„Той вече си няма приятели!“. Трябваше ми известно време, за да осъзная кой е Той. После го видях. Малко плюшено мече – от онези традиционно кафявите, които се срещат все по-рядко. Едното му ухо бе леко разръфано, но като по чудо и двете му очи си бяха там. Кръгли топчета, създаващи непреодолимо усещане, че са се взрели точно в теб. „Не може ли още да е нужен мамо?“ – попита ме сина ми. И трябваше да му обясня, че нещата – и играчките, и всичко останало понякога просто стават ненужни. По средата на изречението спрях, сещайки се за Ал Гор и неговата Неудобна истина. „Искаш ли да направим така, че твоите приятели и всичко в къщи да е нужно възможно най-дълго?“ – попитах и очевидно ентусиазмът ми е бил една идея повече, защото той изпитателно се взря в очите ми за около секунда и изпитателно попита „Може ли?“. Оказа се, че можем.
От този ден синът ми се грижи за всяка своя играчка с внимание, което аз самата рядко проявявам дори към новите си обувки. Грешка – формата е в минало време – проявявах. Защото някъде между грижата за играчките, превръщането на празните пластмасови кутии за сирене в сандъче за съкровища и пазаруването с платнените пликчета, аз започнах да се уча от сина си – да оставам приятелка с вещите. Не стигаме до крайности – пластмасата, хартията и найлонът все още са част от ежедневието ни, но мислим за тях. Все по-често в зелено.
Своите зелени идеи можете да изпращате на zeleno(at)zamamaimen.com! Писма по пощата не са препоръчителни, когато можем да спестим хартията.
Много хубава статия, чудесна е идеята да се погрижим за нещата около нас, така че света в който живеем да стане по-красив и по-добър. Благодаря!