Великденския заек е митичен герой с антропоморфни черти – нещо средно между образ на истинско зайче и човек. Според легендата в нощта преди Великден той носи на децата боядисани яйца, сладкиши и играчки, крие ги навред из къщата, за да могат малчуганите да ги търсят, когато се събудят в празничното утро. Образът на зайчето е много близък до този на Дядо Коледа, тъй като и двамата носят подаръци на добрите деца.
За първи път Великденския заек е споменат чак през 17 век в немски приказки, където зайчето е описано точно в ролята си на доброто същество, което крие боядисани яйца в градината. Смята се обаче, че легендите за него са много по-древни и свързани с образа на заека в християнството. Според други изследователи на митичния образ в основата на легендата стои преданието за езическата богиня Естра, която превърнала една птица в заек, но въпреки това той продължил да снася яйца. Първите сладки зайчета за ядене са направени в началото на 19 век отново в Германия.
Не е напълно ясно каква е точната връзка между образа на Великденския заек и боядисаните яйца. Можем да предположим, че това е остатък от легендата за Естра. Или пък да видим в яйцата и заека един общ символ – този на плодородието и живота. Зайците са едни от символите на пролетта, която се свързва с разцъфването на земята и новото начало на живота.
И въпреки че у нас ще срещнете много хора, които в предразсъдъка си към католическата църква ще отрекат образа на Великденския заек, е хубаво да скриете яйца вкъщи в навечерието на Великден. Това ще е едно от онези малки чудеса, с които детето ви е хубаво да израсне. Едно от сладките вълшебства на детството.
Много хубава легенда!