Когато децата искат нещо, чувствата им са силни и прерастват в страсти. Те могат да изпитат толкова непреодолимо желание за конкретното нещо, че да не съществува никаква друга опция. Всяка клетка на тялото им в този момент е настроена да чувства, че нищо друго освен този зелен балон няма да им донесе пълното щастие – червен балон не върши работа. Но като всеки родител и вие знаете, че да накараш детето си да сподели своите неща в такива моменти е много по-лесно на теория, отколкото на практика.
Децата обичат да споделят
Всъщност децата обичат да споделят. Като много малки те обичат да ни дават разни неща и обичат ние да им ги връщаме после. Когато станат малко по-големи, взимат чиния със сладки и предлагат на всеки в стаята. А когато са достатъчно пораснали се наслаждават на игрите, в които участва цялото семейство. А когато се чувстват достатъчно сигурни и спокойни дори им харесва да гледат как някой се забавлява с техните играчки.
За да може да споделя нещата си с другите, детето трябва да чувства силна връзка, трябва да усеща, че е приемано и обичано. Когато знае, че е близко до другите и е в „емоционална“ безопасност, то не би се притеснявало толкова много за зеления си балон. Може да изчака спокойно да дойде неговия ред, за да си поиграе с него.
Какво наистина искат децата и от какво се нуждаят
Споделянето не може да се случи без чувството на спокойствие и обич. Децата имат няколко жизнени нужди и когато те са задоволени, те са спокойни. Те са достатъчно сигурни, че могат да играят с другите без притеснения и разбират нуждите им. Всички знаем, че децата се нуждаят от добра храна, сън, свеж въздух, място, на което да си играят необезпокоявани и поне двама души, които да им осигуряват тяхното благоденствие. Родителите, топлината, храната и сигурността: това са най-основните им нужди.
Но за да бъдат спокойни и растат добре, децата трябва да имат още няколко важни неща. Зеленият балон не влиза в този списък. Ето как изглежда примерният лист:
Ежедневната връзка с някой, който се грижи за тях
Емоционална топлина и благоразположение
Уважение към тяхната интелгентност
Време за игра
Много любов
Чести предпоставки да се смее с другите
Възможност да плаче в прегръдките на някой, когато се чувства наранено
Осведоменост какво се случва и защо
Граници – наложени без насилие – които осигуряват сигурност и респект
Две основни причини, поради които споделянето не се осъществява
Има две основни причини, поради които децата неискат да споделят нещата си с другите. Или не са успели да си създадат връзка с тях през последните няколко часа, или някаква случка в миналото им напомня за лоши чувства.
Ако децата не чувстват връзка, не могат да споделят
Понякога ние, родителите, не забелязваме колко много време минава между моментите, в които наистина можем да покажем топлина на децата си и свързаност с тях. Понякога да сложим храна на масата и да осигурим покрив над главите си се оказва много трудно и се задълбочаваме повече в това да посрещнем външните нужди на децата си – като това да го облечем, да ги нахраним, да ги гледаме как сами се учат да се обличат и да си мият зъбите.
Времето, което пълноценно прекарваме с децата си в игри и общи занимания намалява с всяка изминала година и проблемът е в ежедневието на съвременния човек като цяло. Затова не е чудно, че децата ни израстват „такива“ и се държат по начин, който не харесваме.
Когато детето стане раздразнително, всяко малко разочарование му носи реки от сълзи. Затова то все повече се концентрира върху зеления балон, но това всъщност е един сигнал, който изпраща на родителите си.
Как детето показва, че има нужда от близост
Много рядко децата показват необходимостта от нечие внимание или ласка директни – като се втурнат в прегръдките на татко или се сгушат в скута на мама. Много по-често те изпращат индиректни сигнали. Детето ще покаже, че се чувства самотно, като започне да иска, това, което другите имат или всички солети, или да седи на цялата пейка и т.н. Ако детето ви се държи по един от тези начини, не се притеснявайте – нищо му няма, просто иска да ви каже: „Имам нужда от помощта ти!“.
Караницата изисква двама
Когато две деца искат едно и също нещо, но се чувстват близки помежду си и спокойни, те могат да споделят. Всяко се измисля да прави нещо различно, докато другото ползва камиончето, например. Ако са все още малки, дори няма нужда да се уговарят за реда си. Но ако детето е под напрежение, редуването в играта не е разрешение на проблема му. То иска сега камиончето или зеления балон. Ако другото дете е склонно да сподели играчката, проблем няма да има, но ако и двете деца не са спокойни, ще има сериозно спречкване.
Границите на възрастните
Когато децата не могат да споделят, родителите се опитват да се намесят и да кажат кога чий ред е да си играе с камиончето.Но така се създават много повече пречки за създаването на близост. Дори да разрешим проблемът за 5 минути, по-сериозната нужда на детето ще остане все още неудовлетворена.
Още повече при намесата на възрастните, които налагат редуване в играта на децата, детето може би няма да се наслади толкова на играчката, когто дойде неговия ред, защото ще се опитва повече да защити правото си да я има, отколкото да играе пълноценно с нея.
Налагането на ред в детската игра не е от полза и по още една причина: така ние се опитваме да направим нещата равни за всяко дете повече, отколкото да вложим усилия те да създадат връзка помежду си. Ако децата не се чувстват близки, тяхната вражда ще продължава.
Когато детето ви плаче за нещо, което не може да има, най-важното е да сте до него, да го успокоите и да посрещнете този изблик на чувства. Това е неговият начин да стигне до убеждението, че всичко е наред. Детето трябва да е убедено, че ще има някой с него, докато малкото му приятелче играе с играчката му. Тази политика е добър влог в добрата природа на децата.
