Предполага се, че родителите трябва да имат контрол върху живота си, върху децата, върху себе си. Но някои основни очаквания са невъзможни за изпълнение. Нека видим кои точно са нещата, които никой родител не може изцяло да контролира.
Нямаме пълен контрол върху живота си
Могат да се случат много сериозни неща с нас самите, с децата ни и ние може да дадем всичко от себе си, за да се опитаме да ги избегнем и поправим, но истината е, че няма как да ги контролираме изцяло. Например, може да се опитваме винаги да плащаме сметките си навреме и да се грижим за прехраната вкъщи, но няма как да сме сигурни напълно в работата си или в това, че ще получим добро заплащане.
Нямаме пълен контрол върху поведението на децата си
Имаме силно влияние върху тях. Начинът, по който ги обичаме, ценим и признаваме има голямо значение във всеки миг от детството им и остава за цял живот. Но влиянието ни не означава, че имаме пълен контрол върху поведението и чувствата им. Това също и не означава, че дете с трудно поведение не означава, че родителите му не полагат достатъчно грижи за възпитанието му. Тяхното поведение на моменти е подвластно на фактори, които са извън нашия контрол – здравето им, срещите им с други хора и т.н. Понякога гневът и плачът на децата трябва да бъдат приемани от родителите и като добър сигнал, че децата им не искат да страдат мълчаливо и да се изолират, а търсят нашето внимание.
Нямаме контрол върху нашето поведение
Най-големият шок за родителя е да осъзнае, че крещи или наранява детето си – нещо, което никога не е искал да стори. Често заприличваме на нашите родители в моментите, когато са губели контрол върху собственото си поведение.
Целта на родителите – да се учат!
Целите, които като родители трябва да поставим пред себе си:
Да забавляваме децата си
Да научаваме по нещо ново всеки ден
Да гледаме на себе си и на децата си като на учещи се хора
Отбелязвайте нещата, които са хубави, забавни и всичко, което работи добре
Толкова сме вглъбени в задачите си, че понякога загубваме представа кого и какво харесваме, кое върви добре и т.н. Някои семейства започват вечерята си с въпроса: „Е, какво хубаво се случи днес?“.
Приветствайте чувствата на децата си
Чувствата са основно нещо в света на децата и изразяването им за тях е начин да се възстановят от някаква болка и да изразят всичко, които им се случват. Най-добре е да сте близо до тях и да ги слушате, когато са най-разстроени, не ги обвинявайте и не ги карайте да се чувстват засрамени от чувствата, които изпитват.
Намерете си слушател!
Ние, майките и бащите, същ имаме много чувства, които сме научени да прикриваме и преглъщаме все едно не съществуват. Така всъщност изглеждаме под истински контрол. Но натрупани, гневът и яростта избухват в най-неподходящия момент, когато нещо малко не е наред. Намерете други родители, които ще са способни да разберат емоциите ви и говорете с тях. Посмейте се и поплачете за това колко много очаквания се опитвате да посрещнете и не забравяйте, че сте добри, без значение колко грешки сте направили и колко много отговори все още нямате!
Не можете да разберете всичко! Кажете това на някого!
Има около 50 неща ежедневно, които се случват и остават без отговорите ви. Защо детето ви не иска да си мие зъбите? Защо се страхува от тъмното? Защо не иска да яде зеленчуци? Не се страхувайте и да казвате „Не знам!“ на въпросите на детето си. Но не закъснявайте да потърсите отговора и да му го дадете.
Оставете очакванията!
Когато се пренатоварвате със задачи, възнаградете себе си и околните с нещо. Оставете вкъщи разхвърляно за ден или седмица, или месец, не се притеснявайте храната вечно да е сготвена вкъщи, оставете роднините да се чумерят, че не ги посещавате. Трябва да решите кое наистина е необходимо и кое не. Имате разрешение да оставите някои неща неоправени и все още да се гордеете със себе си и семейството си!
Статията* е публикувана със съкращения.
На пръв поглед нещата изглеждат простички, но защо ми е толкова трудно да се придържам дори и към малка част от съветите?!