Коментари
-
Веско, Съгласна съм с теб, и все пак... Има хора, които живеят през тревогата, самоидентифицират се с нея. Ако им я отнемеш, няма да им остане нищо. И другите също ги възприемат по този начин - чрез тревожността им. Те не осъзнават това точно като тревога - наричат го опит. За тях той е толкова важен, колкото за теб е важно да не се тревожиш, а да действаш. За тях е люлката, извън нея няма път. И все пак стигат донякъде. Съизмерено с твоя път обаче, изглежда като никъде. Да... аз все пак съм от твоя отбор.
Това е много точна мисъл. Тревожността е концентрация на мислена енергия и създава в човека напрежение. Много книги съветват вместо да се тревожиш, просто да започнеш да действаш по проблема, дори да не си сигурен дали действието е правилно. Така енергията се разсейва и използва.
А ако човек осъзнае, че истински важните неща са много малко, и тревогите му ще намалеят. Защото се тревожиш само за нещата, които си приел за важни.