Обичам да играя „Скрабъл“. Не знам защо. Картонената дъска, квадратните плочки с букви върху тях, поставката, върху която образувам най-невероятни (а често и несъществуващи) думи, чашата горещо мляко с какао, любимият съперник – всички тези неща ми създават неповторимо усещане за уют. А и доста ме бива.
Вчера обаче обичта ми към тази игра претърпя кратко сътресение. Бях победена... Не, нека бъда честна – бях разгромена от човек, който играе едва за трети път и който за един ход записа в сметката си зашеметяващите 203 точки! Това, за тези, които не са наясно с играта, е като бай Стоян от Горно Нанадолнище да победи на шах Веселин Топалов, само че по-лошо. Защото се случи на мен.
Докато се ровех в интернет, опитвайки се да разбера колко пъти в историята на тази чудна игра се е случвало това чудо, установих, че не знам почти нищо за „Скрабъл“. А пък си струва да понауча, а защо не и вие.
Създателят на играта е безработният по онова време американец Алфред Мошър Бац от Покипси, Ню Йорк. През 1931 г. той решава да създаде игра, при която роля да играят и уменията, и късметът, и която да съчетава свойствата на анаграмите и кръстословиците. Първо я нарича „Лексико“, а после я прекръства на Criss Cross Words (в превод – пресичащи се думи). За да реши по колко плочки с всяка буква да включи в играта, той изучава първа страница на в. „Ню Йорк Таймс“ и анализира честотата на употреба на всяка от тях. Не звучи много забавно, но пък резултатът си го бива!
Когато обаче се опитва да продаде своята идея на утвърдените производители на игри, тя бива многократно и необмислено отхвърлена. Тогава Бац среща Джеймс Бруно – предприемач с афинитет към забавленията, който се влюбва в тази игра и се съгласява да я произвежда. Заедно те правят няколко подобрения на дизайна и правилата и измислят името – Scrabble, с което регистрират играта през 1948 г. Семейство Бруно започват да произвеждат играта ръчно в старо изоставено училище с „впечатляващата“ скорост от 12 броя на ден.
Първите няколко години живот на играта са тежки – продадените бройки са малко, както и печалбите. Тогава през 1950 г. „Скрабъл“ е открит (както се казва за топмоделите и музикантите). Президентът на голяма верига магазини попада на тази игра и поръчва известно количество. През следващата година „Скрабъл“-манията се разраства дотолкова, че количествата от играта, изпращани из цялата страна, са разпределени на дажби. Тогава Джеймс Бруно осъзнава, че малката му фабрика не може да посрещне нуждите на пазара и продава лиценза за нея на по-голяма американска компания. Останалото е история...
Но два от фактите, които научих, наистина ме вдъхновиха. Първият е, че бащата на „Скрабъл“ Алфред Бац не спира да се забавлява с децата и внуците си със своето творение до 93-годишната си възраст. Другият е, че рекордът за най-висок постигнат резултат е поставен от американския дърводелец Майкъл Креста и възлиза на 830 точки краен резултат, от които 365 от една-единствена дума. Това постави въпроса за снощния ми разгром в съвсем различна перспектива, но все пак ме чака много работа.
На някой да му се играе „Скрабъл“?
* Драснато с много вдъхновение от едни голям скрабъл фен ("scrabble" букв. означава дращя, драскам - бел.ред.)
