По традиция всяка година на Коледа в центъра на дома ни е елхата, коята украсяваме с множество цветни играчки и светлинки. Но знаете ли откъде идва традицията да се поставя зелено дръвче в къщата по време на коледните празници? Версиите за това не са една и две и всичките са много интересни и достатъчно правдоподобни. Днес в „За мама и мен“ ви запознаваме с едни от най-популярните легенди за коледната елха.
Зеленото – символ на живота
Древните келти, египтяни и китайци празнували на 21 декември зимното слънцестоене и чествали началото на издигането на слънцето на небето, което вещаело настъпването на дни на плодородие. Те вярвали, че вечнозелените дървета имат магическа сила заради цвета си, който запазват дори през зимата. Затова още преди хиляди години зеленото дърво станало символ на живота и на слънцето, което със сигурност ще се завърне след лютата зима. Светлинките, които използваме днес, за да украсим елхите си, също са древен символ. Те представят светлината на пролетта, която ще надделее над мрака на зимата. В Древен Рим хората украсявали домовете си със зеленина по време на специалните декемврийски фестивали, които празнували.
Трите добродетели
Една приказка разказва, че когато християнството дошло в Северна Европа, три добродетели: Вяра, Надежда и Милосърдие били изпратени от Рая на Земята да намерят дърво, което било толкова високо като надеждата, толкова прекрасно като любовта и толкова сладко като милосърдието и което да има знака на кръста на всеки клон. Търсенето им ги отвело в горите на севера, където те намерили елата. Обляно от светлината на звездите, тъкмо това било първото коледно дърво.
Легендата за Мартин Лутер
Според една от най-известните легенди тъкмо Мартин Лутер (1483-1546), основателят на протестантското движение, е „виновникът“ коледното дърво да стане част от интериора ни на светлия празник. Една зимна вечер Лутер се прибирал вкъщи, когато видял как звездите блещукали между зелените клонки на дърветата. Трогнат от гледката, той се прибрал вкъщи, нямайки търпение да разкаже на семейството си. Но за да им покаже по-добре какво е видял, отсякъл от гората една малка елха, занесъл я и накарал децата си да я украсят със свещички, които символизирали звездите. Така се родила традицията за коледната елха – първо в Германия, после преминала и в Англия и накрая се разпространила в цяла Европа.
Първо доказателство
Сигурно е, че традицията за поставяне на коледна елха може да се отнесе към 16 век и най-напред е разпространена в Германия и балтийските страни, въпреки че няма конкретен град или място, което да е сочено като начало на традицията. Първите записани сведения за използването на елхата като част от коледните тържества сочат към далечната 1510 година, където в Рига (Латвия) елха била украсена с хартиени цветя и изгорена след голямата празнична церемония в града. По това време елхата се правила пред градския съвет. През 18 и 19 век традицията на коледното дръвче била вече позната в страните от района и дори си спечелила неодобрението на католическата църква, която смятала коледното дърво за протестантски символ, по-късно обаче тези „обвинения“ били преосмислени.
Коледната елха в България
У нас елхата като част от коледната традиция навлиза доста късно. На новогодишен бал, организиран от княз Александър Батемберг в Царския дворец в София била издигната и украсена първата коледна елха. Дълги години зеленото дръвче присъствало само в домовете на аристократите и интелигенцията и се смятало за символ на социален престиж. Малко по-късно елхата навлиза по-масово в домовете, но предимно на градските хора. Днес елхата е част от всеки дом. Тя събира много неща – освен подаръците, които даряваме с любов на най-близките си хора – и най-светлите ни надежди и вярата ни в по-добрия живот и в собственото благоденствие.
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
