Разлютената Мартa
Баба Марта е сестра на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари), казва народното поверие. Тя винаги е недоволна от тях, защото често-често те й изпиват виното. Затова се гневи и разваля времето. Има една много интересна легенда за Баба Марта, според която една млада невеста искала да изкара овчиците си в планината, но баща й я спрял, като й казал, че слънцето още не топли достатъчно и е опасно да отива на паша, а цветята, които са цъфнали, са лъжовни. Казал й, че Марта често носи студ, а младата жена отвърнала: „Че нали Марта е жена, какво ще ми стори?“. Чула това Марта и се разгневила – не искала само братята й Голям и Малък Сечко да са силни и да носят облаци и студ. Разфучала се, пратила силни облаци и ветрове, леден сняг заудрял по земята и сковал всичко. Невестата и стадото й не се върнали повече, а останали вкаменени в планината.
Мартениците
Според традицията, в първия ден на месец март трябва да се закичим с бяла и червена вълна, за да умилостивим старицата. Така тя ще дойде с добро при хората, поляните, добитъка и в къщите. Червеният цвят е много силен в традициите ни. Той предпазва от болести, дава сила и здраве на човека. Бялото пък е символ на дълголетието. Така всяка закичена мартеница носи две неща – здраве и дълголетие. Мартеници се окичват не само на жените и децата, но и на домашните животни, на къщата. Те се носят дотогава, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало дръвче. Тогава се закачат „на зелено“ – за плодородна година. Мартениците могат да се хвърлят и по течаща вода – за да му върви на човек като по вода. Обичая за връзване на мартеници е познат и в Румъния и Гърция. В Румъния се връзват само на млади момичета, жени и деца, мъжете носят мартеницата си скрита. А в Гърция се връзват само на деца. У нас всички си разменяме мартеници – за здраве, сила и дълголетие!
