„Развихрено“ – така се казва блогът и името е повече от подходящо, защото тя се казва Вихра, а вихърът на въображението й често преминава през ръцете. За себе си пише: „Винаги съм обичала да създавам някакви по-различни неща за дома си. Шкафовете ми са пълни с ръчнорисувани чинии и чаши, с плетени салфетки за сервиране, дори и някои от дъските ми за хляб са изрисувани. Не се хваля. Смятам, че всяка жена умее тези неща и крие в себе си зрънце от Големия Творец на света. Но просто не го изважда на показ – от притеснение ли, от неувереност ли, или просто защото не подозира за него.“ Е, разглеждането на razvihreno.com със сигурност ще накара вашето лично зрънце да се размърда тихичко, да се пробуди, а ако му позволите, може би дори да покълне. Проверете, като разгледате някои от предложенията на Вихра за неща, които можем да изработите сами:
"Великден е един прекрасен празник на Възкресението – не само на Иисус, но и на цялата природа. Нали ви е правило впечатление, как буквално за часове клонките на храстите се отрупват с малки зелени пъпчици, а на следващата сутрин тези пъпчици вече са се разтворили в изящни зелени букетчета. Затова си мисля, че е хубаво в украсата на този празник да преобладава зеленото. Освен това предлагам една „зелена” идея – възможност за творческо използване на ненужната вече амбалажна хартия. Пък и няма нищо по-приятно от това, да сервираме чая или закуската в леглото с някаква допълнителна „глезотийка” – била и тя най-обикновено хартиено гнездо."
"Аз никога не изхвърлям самотните ръкавички – събирам ги в една кутия с мисълта, че все ще послужат за нещо. От тях най-добре се получават оригинални забавни чудовища – като онези, които ще откриете в Крокотак, „лъскачки” за обувки, бърсалки за прах, дрехи за кукли с малък размер, апликации за спасяване на детски блузки с дупки. Е, понякога се получават и апликации за блузките на по-големи момичета или дори за блузките на някои майки. Така и аз се сдобих с весело джобче върху една сива тениска."
"Хартията е един от най-вдъхновяващите материали. В безкрайно многото си видове, плътности, цветове и текстури, тя събужда неизчерпаеми идеи за употреба и провокира и най-мързеливото въображение. Винаги ми е било много тъжно да изхвърлям хартия – дори стари списания или изписани листове. Макар и да си представям как отиват за рециклиране и с тях се случва нещо полезно, все си мисля, че самата аз бих могла да ги използвам още и още..."
