На спирката бяхме аз, някакъв татко с малкия му син и една възрастна дама. По едно време дойде автобус, от който слезе младо момиче с „изложен” пъп, изхвърли обвивка от бонбон на тротоара и продължи закъдето бе тръгнала.
- Накъде отиваме! Тази разюздана младеж! Няма ли кой да им обясни, че има кошчета! – рече бабата и презрително кимна в посоката, накъдето тръгна девойката, а след това мерна с поглед и оставения от нея боклук. Минаха 20-ина секунди, в които тя задълбочено мислеше с какво да продължи, но автобусът й дойде и тя припна към вратата, сграбчвайки шанса да намери свободно място.
– Татко, какво е „разюздана”? – попита малкия.
– Означава, че няма юзди, а юзди се слагат на конете и другите животни, които се яздят. Юздите служат за да се насочва коня накъдето пожелае ездача. Сещаш се, нали – кожени ремъци през главата – отговори баща му.
- Тази кака не е кон! – И последва първия урок по преносен смисъл на думите. Той завърши така:
- Бабата просто беше възмутена, че момичето изхвърли боклука на улицата, а не в кошчето, където трябва. Ти нали знаеш, че не бива да изхвърляш боклуците на улицата. Но има едни хора, които не го правят – изхвърлят боклука в кошчето само ако случайно под ръката им има кошче. – обясни с ирония таткото – това са хората, които цапат.
В следващия миг детето се наведе, взе обвивката изтича до близкото кошче, изхвърли го, върна се и каза гордо:
- Аз съм от другия вид хора – хората, които чистят!
Видях, че бащата се стъписа. Реакцията на детето изненада и мен. Не вървеше да упрекнеш детето, че е взело мръсния боклук...
- Тате, ако каката е от хората, които цапат, а аз съм от хората, които чистят, бабата от кои хора е?
***
Измислих си тази история. Боклуците са кофти нещо и ние непрестанно обвиняваме тези, които ги изхвърлят. Ако видиш боклук и те дразни, естествено, можеш да го подминеш. Той ще остане и ще посрещне следващия и следващия и следващия, които също ще зацъка със зъби и ще изпсува незнайния първенец, който е оставил артефакта. А такъв дори може да няма, ако вятър е издухал боклука от кошчето. Ако някой обаче се наведе и го върне там, тази верига от неприязън и отрицателна енергия ще бъде прекъсната отведнъж. Ясно е, че не е моя работа да събирам боклуци, ама нали мен ме дразнят, а не боклукчията, който не ги е събрал или по-вероятно се труди в някой друг район в момента.
Не събирам боклуци от улицата. В града, както и в други урбанизирани райони. От няколко години обаче като съм на планина из дивите места и зърна нещо такова, веднага го събирам. Имам специална торба, закачена на раницата ми, за да ми е удобно да я пълня без да я държа. Не се изтъквам – това го правят много хора. Сега събирам смелост да започна и в града.
Трудно е и не знам кога ще успея. Написах всичко това за да споделя, че искам ако един ден някой раздели хората на два вида – такива, които хвърлят боклуци и такива, които събират боклуци, без междинно положение, аз да съм от хората, които събират боклуци.
Коментари
-
Бабата в случая е будният, понякога твърде досаден глас на съвестта - неговата функция е да напомня, не да действа. :) Трябва да има и такива хора. Деленето на две не върши работа почти никога. :)
-
У дома разделях пластмасата,стъклото и хартията,така беше докато не видях един ден запалени кофите за разделно събиране на отпадъци и се отказах,разбрах че просто няма смисъл!Което е много жалко но факт!
-
Стояне, какъв е смисълът да има някой който да напомня да се действа като няма никой, който да действа? Катя, разбирам разочарованието ти. Обаче подпалвачите може да са имали за цел да провалят дейността на фирмите за разделно събиране, или да откажат хората да се отнасят отговорно към отпадъците, които създават. Приемаш ли, че спрямо теб са постигнали целта си?
-
Не е проблем в бабата, а в липсата на родители като този баща, който обяснява на детето си, кое е добро и кое не. Децата обичат да са от страната на Добрите, но някой трябва да им покаже коя е тя.
-
Поздравявам те за позицията и ти желая смелост да я отстояваш :-) Бих искала, ако позволиш, да споделя и аз моя скромен опит, тъй като Градът като феномен е моята стихия :-) Миналата пролет, излизайки от входа на коопрацята,в която живея, виждам как един господин в черен джип изхвърля фас от прозореца . Попитах го има ли малко време да си поприказваме и му разказах за теорията на един френски антрополог, който въвежда понятиети "граница на лайното" като критерии за степента за урбанизация. Колкото по-урбанизирано е обществото, толкова тази граница е изместена по-далеч, защото в градовете има контейнери за смет и канализация, които отвеждат сметта далеч. А в по-неурбанизираните общества тази граница е близко - в задния двор или зад прага на входната врата. Модереният човек би трябвало да има съзнаниее за градска общност. В тази общност са неговите роднини и приятели, неговите колеги и партньори, неговите клиенти. И всеки с поведението си не бива да ограничава правата на другите да живеят в чиста среда. Казах му , че не искам да го нападам, а просто искам да живея на чисто :-) За времето, за което говорихме той изпуши още една цигара и ме помоли да го заведа до мястото, където да си изхвърли фаса. Оттогава сигурно съм говорила около 20 човека на тази тема. Незнам дали този "просветителски подход" дава резултат, но засега аз толкова мога. Поздрави :-)
-
Здрасти, Доротея, Не си бях давал сметка за "границата на лайното". Много хубав критерий за урбанизация, наистина и е абсолютен факт и при животните. Знам, че пчелите никога не акат в кошера и през зимата го правят много рядко - само в топли дни, когато имат възможност да се облитат. И гризачите нищо че ги водят "мръсни" животни, пак си имат стаички за отпадъци. Благодаря ти и за примера, поздравления за смелостта!
-
Здравей Веско!
Поздравявам те за хубавата статия. Образът на "бабата" е великолепен. Това е, което сме в момента. Всички знаем какво и трябва на тази държава но не си мърдаме пръста - само мърморим. Детето е символ на бъдещето. Дано да е така. Но за едно такова дете не може да гласуваш - то е малолетно. А като порастне не се знае дали няма да е заприличало на останалите... Поздравявам и Доротея Павлова за коментара. Великолепен е! Просветителският подход не е най-ефикасния но най-ефикасно е това, което тя е направила - реагирала е. Защото "всеобщата нетърпимост" към нещо върши повече работа от десетки закони и санкции. Ще цитирам един мой коментар по друга тема но мисля, че се връзва и с тази: "Човешката история не се подчинява на логиката, колкото и логична да ни изглежда на моменти. Тя е пълна с абсурди. В развитието на обществото почти никога не се случва това, което е правилно и разумно. Промените се осъществяват само в моменти на "крайна неизбежност". И тъй като не са направени навреме, цената е винаги висока - с лихвите. Лично аз смятам, че този неистов стремеж към съхраняване на статуквото не се диктува от управляващите, а от непросветената маса. Точно тя се плаши от промените и не иска да рискува. Нито пък да поема отговорности в индивидуален план. Именно тази липса на индивидуално съзнание и воля се опитва да търси спасение в "държавата". Швейцарецът контролира държавата си и затова тя е Швейцария - българинът е безгласна буква в държавата си и затова тя е България. Понятието "представителна демокрация" е логически абсурд. Звучи ми като "комунизъм с човешко лице". За немците в оня период и нацизмът е бил с човешко лице. В един друг коментар на прочетох нещо като: " Е, добре, това го знаем. Какво ново предлагаш?" Бих попитал този човек: " А ти какво предлагаш? Нямаш ли собствено мнение и идеи? Или чакаш като в някое телевизионно шоу да съобщят верния отговор..." Чакай си! С уважение: Лъчезар Стефанов
-
Здрасти, От написаното съдя, че си този Лъчезар Стефанов, когото имам чест да познавам, или може би си просто Лъчо - младшата му версия. Супер съм щастлив и се чудя как си попаднал тук :-). Много се радвам, че сподели гледната си точка тук!
-
Лъчезар Стефанов
Имаш поздрави и от двама ни. Видях името ти в нета и така попаднах на този блог. Ако имаш и други статии, пиши ми къде да ги търся на мейл: humbolt@dir.bg Още веднъж поздрави и успех
Чудесна идея за статия! Иначе проблемът според мен е в третия вид хора - като бабата. Защото ако едните цапат, а другите чистят, все пак има баланс и шанс първите да се поправят. Ама такива "баби" нищо не правят и тогава става лошото!