“Добрите родители дават на децата си корени и криле.Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Семейството е основна клетка на обществото и важен фактор за възпитанието на човека, защото в него се изграждат основите на човешката личност, “възелчето на човешкия живот”, развиват се едни от най-сложните субект - субектни взаимоотношения както между възрастни, така и между възрастни и деца, а и между самите деца.
Във века на информацията и отворената комуникация обучението в родителство е по-ефективно в условията на взаимодействие и сътрудничество с другите.Откритият характер на отношенията, свободата на мисленето и изразяването, оказването на подкрепа,творчеството правят процеса на обучение и развитие естествен, полезен и приятен.
Предлагам модел за повишаване на педагогическата компетентност на родителите, който използвам и прилагам на практика от години.И колкото и нереално да звучи, той действа. Действа, защото учителят в мен е упорит да докаже, че семейството е най-важно за хармоничното детско развитие, действа, защото родителите са разбрали своята уникална значимост, действа, защото детската градина и семейството , макар и самостоятелни сами по себе си институции, доброволно са обединили своите усилия и отговорности по отношение на детското развитие – превърнали са се в значимите (с главно „З” ) за малкото възрастни. Прилагането му доведе до развитие на уменията им за общуване, разбиране, съпричастност към собствените им деца.При апробацията му осигурих инициатива и водачество на всеки родител.Майките и татковците получиха предложения да се включат и участват в индивидуални и групови дейности, където да учат останалите на опита, който вече имаха, или да се учат от опита на другите.В основата на модела ми са залегнали няколко фундаментални теории, една от които е теорията на Ж. Пиаже за „ Активното учене “. Практиката ми доказва, че човек се учи най-добре, тогава, когато активно взаимодейства с учебната среда.”Да разбереш, означава да изобретиш”, казва Пиаже, да “ …извършиш теорията на практика”.Друга важна теоретична постановка бе“Обучението чрез преживяване”. Същността да учиш “ чрез преживяване” е "поставящо проблеми" образование, при което "хората развиват своите способности за критично възприятие на начина, по който съществуват в света, в който се намират.
Моделът предполага индивидуализирано взаимодействие, отношение и обучение, осигурява съобразяване с индивидуално - личностните потребности и интереси на членовете на семейството.Разчита се на разбиране, учене и надграждане,чрез опит – личен и на групата. Изгражданите умения включват правене на все по-детайлни наблюдения на детското поведение, добиване на все по-голяма компетентност в общуването с децата.Уменията се научават чрез практикуване, затова осигурих много възможности на родителите да наблюдават, слушат, разговарят и пишат.Апробацията на разработения модел показа, че възрастните учат най-добре чрез активно участие в един адекватно планиран процес, който да отразява техните интереси, да съдейства за развитието на способностите им за взаимно общуване.
Моделът ми за израстване в родителство има следните характеристики :обучаемите са активни участници в процеса; обучаемите конструират новите знания и умения на базата на подходящи за тях занимания; обучаемите са насърчавани да правят прогнози за обучението си и да се самооценяват; обучаемите работят в групи; ученето се изразява в активна дейност от страна на обучаемите; обучаващите признават съществуването на различни стилове на учене; водещият обучението помага на родителите да се справят с трудностите, задавайки им насочващи въпроси с отворен отговор, така че те сами да стигнат до заключение или решение, което да е задоволително за тях; обучението е активно търсене, конструиране на знанията, а не пасивното им приемане;
Ефективна за мен система за развитие на компетентността и израстване в родителствo е тренингът:Добре е тренинг обученията да се осъществяват поне веднъж месечно, като тематично ангажирани родителски срещи през уикендите ( Виж приложения Модел) или в удобно за семействата време. Той е система от интерактивни дейности и средства за развиване, усъвършенстване и преустройство на социални нагласи и умения за ефективно взаимодействие.Добре би било на него да присъстват и учителите ( каквато обикновено е практиката в ЦДГ „Н. Вапцаров”), защото това ще съдейства за подобряване на общуването семейство – детска градина. Предлагам някои интересни отговори на въпроса “Какво е това тренинг?”,получени по време на мозъчна атака от учители и родители : (атрактивен, нестандартен начин за общуване, премахва бариерата между участниците, ефективно взаимодействие, учиш се от другите, изграждат се умения за работа в екип, положителни контакти и взаимодействия, обмяна на информация, провокира вниманието, развива въображението, свободно изразяване на мнения, атмосфера на доверие между участниците и т.н.).Ако вникнем внимателно в същността на тези характеристики ще открием същността и на самия тренинг – първо, че той е процес, второ, че има ярка връзка между цел и резултати, трето, откроява се единството между теоретично знание и практическо умение, единството между интелектуалната и емоционалната сила и енергия. В настоящата разработка и от работата ми със семействата, разбирам тренинг процеса като форма на интерактивно учене. Разработеният от мен модел за израстване в родителство не се задоволява само с придобиването на знания, неговата цел е по-далечна - възпитанието към зачитане на човешките права не може да остане на ниво информация, то изисква приемането и в оптимален вариант усвояването на демократичните ценности.
Опитвала съм се да редувам разнородни методи на работа. Тренинг методите могат да се обособяват по различен начин: Дискусионни методи (обхващат всички форми на дискусия по различни теми) ; Постановъчни методи (представят изпълнението на роли, моделирането им, симулирането на игри и ситуации.) ; Игри с педагогически и психологически потенциал (обществени игри, имащи заряд, използван за постигане целите на тренинга) ;Методи на културните изразни средства (това се методи, заети от множество художествени области) ; Методи за автентичен опит (представят методи, при които става въпрос за опосредстване на автентичен опит) ; Анкетни методи (обхващат разнородните техники на въпросниците, анкетите и др.); Техники за релаксация (представляват различни упражнения за релаксация и концентрация, които подпомагат отпускането и удобството).
Според мен, тренинговите методи имат три общи черти - основават се на двупосочната комуникация (не само от водещия към участниците, но и обратно), използват елементите на груповата динамика и предоставят ново качество на авторитета.Всеки тренинг има тристепенна структура и компоненти, които се явяват фази на работа : Предварителна подготовка;Реализация на темата ; Пренасяне на наученото в практиката.
Предварителната подготовка е от изключително важно значение защото от нея зависи ефективността на целия тренинг и дали резултатите от него ще бъдат добри.Най-общо тя включва събирането на информация за участниците,за техните знания и опит по темата, взаимоотношения, степен на познанство.Друга важна задача, която вадещият трябва да осъществи в предварителната подготовка е да разбере мотивите за участието на родителите в семинара, техните нагласи, потребности, вътрешна убеденост, че желаят да бъдат обучавани точно по тази тема.Получената информация ще насочи вниманието на треньора към съдържанието на тренинга, какво е нужно да включва той.От значение за развиване отношения на доброжелателност, откритост, сплотеност на членовете в групата са т.нар. техники за представяне и за стопяване на дистанцията между хората, които водещият ще използва.Те имат за цел да помогнат на участниците да научат своите имена,да са запознаят с различни положителни страни от живота си, да се позабавляват и отпуснат.
В заключителната част на всеки модул и обобщено в края на самия тренинг е особено важно да се потърси обратната връзка с аудиторията.Тя е показател за това до колко и как проведеното е било в полза на участниците.Обратната връзка се планира предварително, още при проучване на потребностите на участниците в тренинга и познанията им по темата.
Обратна информация се получава в края на всеки ден (ако тренингът е концентриран в последователни дни), в края на тематичен модул и в края на самото обучение.Целта е водещият да се ориентира не само в настроението, но и в резултатите – междинни и крайни.Важно е, в началото на следваща среща, модул или сесия водещият да намери време за разискване и отговори на въпросите или проблемите, описани от участниците в обратната информация.
Не е достатъчно просто да се чувстваме удовлетворени от даден учебен семинар без да му направим оценка.Пренебрегването на оценяването показва липса на интерес и на професионализъм.Оценяването на обучението е важна и неразделна част от ефективното обучение.Целта на оценяването е да се подобрява непрекъснато предлаганото обучение. Съществуват три аспекта на оценяването: оценяване на курса; оценяване на инструктора (самооценка); оценяване на обучаваните.
Обучението в родителство осъществявам ежемесечно, за период от една учебна година.Тематичното разпределение се основава на принципите за приемственост в съдържанието, насоките, формите на взаимодействие и стила.Така подпомогнах социално - педагогическото израстване на родителите в родителство.
