Красива итлианка, облечена в черна пола на бели точки, кара колело с две зелени кошници. Вятър подухва и обръща полата й, а тя с изискан жест я прибира към коляното си. Завоят идва по-бързо от възможността да я заснема.
Сняг ни посреща в планината на път за Корлеоне. Сняг и палми? Не е невъзможно... явно.
Със сицилианците се разбираме по-лесно от очакваното, макар и само да се наслаждаваме на езика им, без да го проумяваме.
Собственикът на хостела в Катаня, красив италианец в стилен костюм, който според скромните ми познания струва поне 600 евро, ни посреща за закуска. Разпитва ни за работата ни и бърза да каже своята - рентиер, има 10 апартамента в различни страни в Европа. От учивост му казваме: Явно сте зает човек. А той елегантно ни подава две чаши еспресо и казва: И точно в този момент правя кафе за вас. Сноб!!!
Пътуваме с автобус от Катаня към Сиркуза. Пътят предлага зрелищни завои. На единия контрастът ме оставя безмъвна - отдолу е синята вода на Йонийско море, а отгоре искрящо заснежената Етна.
Ке сплендида джорната! Единственият израз, който научих на италиански, успява да изненада гида ни, който ни разхожда между кратерите на Етна в убеждението, че не знаем и думичка от езика им.
