За мама и мен

Почуствах, че раждането започва. Прибирайки се в ранния следобед, на деня преди термина ми с покупки за бебето, изпитах остра болка в кръста. Болката не беше непоносима, но краката ми буквално блокираха, не можех да направя и крачка. Седнах на стъпалата на близката сграда и изчаках да премине. След което взех такси до клиниката на доктора, при когото се бях уговорила да раждам. Той ме прегледа и каза, че съм получила 3 см. разкритие, че вероятно ще родя през нощта, и когато започнат болките да тръгна към болницата. Бях щастлива, че така дългоочакваният момент  вече е много близо. Звъннах на всички приятели с молба за подкрепа и се прибрах. Приготвих багажа за родилното отделение, изчистих къщата и подготвих всичко за посрещане на бебето, като през цялото време му говорех : Сега, миличка, с теб ще свършим чудесна работа J Не изпитвах никава болка и излязох да довърша няколко детайли. Когато мъжът ми се прибра от работа вечеряхме, взех си душ и си легнахме. Заспах спокойна, събудих се през нощта, мъжът ми стоеше напрегнат в тъмното на стаята, но болките отново ги нямаше. Аз го успойкоих, че по-добре не съм била и пак заспах. На сутринта му казах : Нямам болки, явно няма да раждам днес, направи ми кафе. Изпих си кафето, прочетох новините в Интернет, взех си душ и след кратко настояване от негова страна все пак отидохме в болницата. Там акушерката, която ме посрещна извика доктора. Той ме прегледа и каза, че имам разкритие 6 см, и контракции на 3 мин. Oбработиха документите ми и ми направиха необходимите процедури. Докато чаках да постъпя в предродилна зала видях своя съученичка от гимназията, която завърши медицина и се оказа, че е стажант по акушерство и гинекология. Започнахме един дълъг, изпълнен с носталгия по хипарските ни години разговор и към 10.30 ме включиха на апарат за следене тоновете на бебето. Вече официално съм в предродилно отделение. За малко време болки, всички ме подкрепят и в 11.10 се ражда дъщеря ми . Слагат я върху корема ми, казвам й: Добре дошла, обичам те, очаква те един много вълнуващ свят. Всички ми ръкопляскат, а докторът срязва пъпната връв и ми обръща внимание на факта, че детето има бенка вътре в пъпа, което било знак, че ще е голяма късметлийка. По- леко раждане не съм си и представяла. Помислих, че библейското проклятие „жената с болка ще ражда...” не тегне върху мен, благодаря ти Господи!J Показват бебчето на баща му, който трепери от вълнение и ме настаняват в стая в съседство с бокса с новородените, от където постоянно я чувам и виждам. Почивам си и приемем поздравления по телефона. Един час по-късно ми я носят. Разглеждам я , чак си завидях - имам най-съвършеното бебе на света:-) Слагам я на гърдата, веднага засуква. Ясно ми е – ще се разбираме чудесно. В стаята настаняват още една родилка. Заговаря ме се, допада ме си , сприятелявяме се и решаваме да си направим купон – искаме от съпрузите да ни донесат диня и други редки за сезона плодове... страшно се забавлявяме. Сега тя е в Ирландия със семейството си, но поддържаме редовна връка. Поздравявам я J Точно на Великден ни изписват.Чудесно е - всички сме си в къщи на празника.