Скоро сънувах странен сън, в който записвах някакви кратки и не много ясни думи, които разбирах само аз. После като се събудих, помислих, че в съня си съм съставяла Речник на думите на Ева.
Първата произнесена дума беше "маму". Толкова сладко, толкова вечно:-) Тази майка всяка сутрин пие "фефе", докато дава на Ева "мляко с бицици" (бисквити), и държи да й се казва "мееси и моля".После "маму" премина в правилното "мамо". Но се запази в специалната форма - "мамумо". Тя се ползва с случайте, когато Ева се глези на майка си :-)
Втората дума беше "ати" . После разбрахме, че "ати" се казва "Данчу".
Откакто Ева разбра значението на притежателните местоимения нашето семейство започна да се състои от "Ева, мойто мама и мойто Данчу". И после, когато иска да акцентира върху факта, че точно аз съм нейната майка, дублира "мойта майка ми".
Баба трябва да говори служебно с "Тьон Тьон" (Антон) и разхожда Ева с "олееееело" (тази дума се изпява с мелодията на песента "А някой кара колело"на PIF).
Ева най-много се забавлява като играе със съседското "моонче" и "кача на потуута" (скача на батута).
Момичето ми е с пораснали възможности и самочувствие откакто навърши "две дудинки" (годинки) :-))
Сега, по Коледа, стана ясно, че Дядо Коледа е облечен с "шапка, шал, кожуш, пульони и бушуши" и че е донесъл на Ева много и интересни "дачки".
Осъзнавам, че трябва да поправям детето, за да успее правилно да артикулира думите. Но толкова много се забавлявам с тази реч, че ако трябва да бъда напълно честна пред себе си, трябва да си призная, че ми е мъничко мъчно, когато Ева започва да говори правилно.
Случва се да се изгубя в превода, но се радвам, че ми е даден шанса да преживея всичко това с детето си .
