За мама и мен

   Отпреди Ева да започне да артикулира свойте си думи забелязах, че с жестове иска да изрази едно свое желание, което на шега нарекох "семеен колективизъм". Това е практиката, при която  всички трябва да сме седнали заедно около масата, като всеки е заел своето място; всички трябва бъдем заедно в банята, докато Ева се къпе; всички да легнем на голямото легло в спалнята като един чете приказки, а другите го слушат; всички да се съберем на дивана в хола да гледаме филм и т.н. С една дума - всички заедно във всичко.
   Когато Ева проговори започна да ни проверява поименно за всяко действие, особено когато излизаме някъде - "Мама дойде, тати дойде и аз дойда", а по време на разходките е задължително да се държим за ръце на принципа "мы от групом не делимся". :-))
   На мен в известен смисъл това ми създава неудобства защото ме лишата от възможността да изляза по магазините, на кино или на кафе "по женски". Но  по-интересното, е че това поведение e или наследено или придобито от съпругът ми , който не притежава никакъв "семеен индивидуализъм". Ева чудесно го разбира  и двамата се съюзават в този модел срещу мен.:-)) Но като се замисля,  си има и хубавата страна - всяко излизане било по работа, било на разходка се превръща в истинско приключение, а и се учим да бъдем толерантни по между си и да се радваме на времето заедно.