Дневникът на Едно пътуване в "За мама и мен" - сайтът, където споделяме http://www.zamamaimen.com/journal/284 Това е дневникът на едно пътуване до Мароко - магнетично място, където миризми, звуци и гледки се смесват, за да накарат сетивата да върнат чувството, че можем да живеем и по друг начин... bg Morocco speaks only French Чужди езици Mon, 08 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/822 В самолета дo мъжа ми се настанява около 50-годишен мъж в костюм. Очевидно добре възпитан. Пита мъжа ми какво ни води към Фес, казваме, че сме на екскурзия. Разговорът преминава на елементарен английски. Господинът ни пита: А знаете ли френски? Отговаряме "Не" (аз не броя моите две нива във Френския институт, от които всичко съм забравила). Отговор:

That's bad. Morocco speaks only French.

]]> За Мики Маус и исляма Прощъпулник Mon, 08 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/821 Снимката е на предучилищен клас по Коран. В тази малка стаичка учат 10-20 деца на възраст 5-6 години. Изучават Корана. Мохамед ни разрешава да надникнем и да снимаме. Стъписвам се - Мики Маус на стената. Все още продължавам да се чудя каква е връзката между нещата. Две улички по-надолу също виждаме такава предучилищна занималня. Под табелката отново е Мики Маус с вдигнат към надписа пръст. Този път до него е и Мини.
]]> Как се пече хлябът? Погача Mon, 08 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/820 Във Фес бедността наднича отвсякъде, досущ като в стихотворение на Смирненски. Хлябът е най-важният. Жените го омесват вкъщи и дълбаят инициалите си на питките. После ги носят в близката пекарна и техните хлебчета се опичат заедно с тези на съседите, на другите съседи и на онези, които живеят 15 улички по-надолу. Ето тук се пече хлябът. Не всеки има пещ у дома.]]> За себе си Здравей! Mon, 08 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/819 Създавам този дневник за себе си. От чист егоизъм. И от страх. Да не хвърля на вятъра много от мислите си.
]]> Белезите на пустошта Отпечатъци Mon, 08 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/817 Влакът ни от Фес до Маракеш преминава през червени полупустинни райони. За пръв път виждам подобни места. Стотици километри червена суха почва, нищо и кактуси. Няма друго. Едва различими са малките къщурки на селцата, селца по средата на нищото. Къщите са от същото това червено. Верочтно е глина, никога не съм се отнасяла сериозно към географията в 9. клас. Отдалече различавам фигурите на мъже, които "пасат" стада овце, и забулени жени. Как живеят тук? С какво се хранят? Каква водя пият? Има ли вода въобще? Явно има. Виждам дрехи, прострени на бодлите на няколко кактуса. Поне използват и малкото, което имат, с въображение. Влакът отминава. Не успявам да снимам всичко. ]]> Теория на пазаренето Любими играчки и игри Mon, 08 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/816

Тук ще разкажа какво трябва да направиш, за да се пазариш успешно.

1. Не трябва да показваш, че стоката ти харесва. Тъкмо обратното - не е лоша, ама можеш и без нея. Ти си презадоволен средностатистически европеец ;)

2. Първо чуваш каква цена ти дава търговецът. Делиш на три - това е реалната цена, на която можеш да купиш. Оттам нататък е въпрос на малко английски, няколко минути и лека актьорска игра.

3. Не ти дават на твоята цена? Тръгваш си. 10 метра по-надолу по улицата същият непреклонен търговец вече те е настигнал и те моли да купиш стоката на ТВОЯТА цена.

4. Значи вече можеш да свалиш и още мъъъъничко ;)

]]> Polska? Spanish? Буквички и цифри Mon, 08 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/815 Минаване през площада с приятелите ни беше като прекосяване картата на Европа. Търговците дочуват езика, който говорим, и започват да подвикват и гадаят откъде си. Най-честите им предположения бяха, че сме поляци, а също ни мислеха и за испанци. Не знам защо. Но като им казвахме, че сме българи, някои бързо реагираха: Bulgaria! Sofia! Браво, образовани са. То тази информация им трябва, за да знаят каква цена на стоките да кажат, колко могат да свалят и въобще дали сме надеждни купувачи. Това е то, буквите говорят за цифрите :)]]> Кофти ориенталска тоалетна "Има пиш...!" Mon, 08 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/814 Май Чърчил беше казал, че Ориентът започва оттам, откъдето започва да мирише на боза и тоалетни. Всъщност да, Ориентът е въпрос не само на тоалетни, но и те определят границите му. Ето тук, само че отвътре, ми се наложи да "имам пиш". Но не мога да отрека, че вратата беше красива. А гледката отвътре и мирисът ще си ги спомням до края на живота.
]]> На път за вкъщи оставаме в Барселона 3 дни Хайде навън! Thu, 04 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/710

Тръгваме си от Мароко, без много да ни се иска. Да, ще поостанем и в Барселона, но няма да е същото. Не че не ни харесва - напротив, тя е горда, спокойна и карсива. Но някакси ни е твърде позната. Затъжаваме се по целия очарователен ориенталски хаос в Мароко.

Започваме да обмисляме следващата дестинация. По всичко личи, че няма да е в Европа.

]]> Всеки момент беше ценен Уловени мигове Thu, 04 Dec 2008 http://www.zamamaimen.com/journal/read/284/709

Едно загубване.

Едно блъскане с такси.

Едно момче, яхнало неоседлан бял кон, изскача от нищото.

Жена с дете на гърба се опитва да ми продаде две кожени камили.

Мъж бута количка, върху която са наредени нарязани плодове, прахът от улицата ги засипва, а един арабин го спира и си купува парче ананас.

В един магазин чувам красива музика, питам продавача каква е - четат (или по-скоро пеят) Корана по телевизията.

Прибулена жена на площада в Маракеш е заголила нозете си. Правят й татуировка от къна. Красиво е. И само за мъжа й.

Мирише на жасмин, тор и подправки едновременно.

Около 8-годишно дете ме дърпа, иска ми пари, отпращам го с жест, то застава срещу мен, поглежда ме в очите и ме ругае. Усещам го по равномерния арабски, развързал езика си в успокоението, че ще остане неразбран.

Не снимайте местните, казва Мохамед, сърдят се.

Във влака срещу мен седи възрастна арабка с татуировка на лицето. Не мога да различа какво е. Гънките по челото са обезформили рисунъка. Робата й е богата. Бавно и отмерено си бели мндарина. Много ми се приисква да я снимам. Спомням си думите на Мохамед.

Една чанта, купена тройно по-евтино от обявената цена... Няма как да разкажа всичко.

]]>