Първата произнесена дума беше "маму". Толкова сладко, толкова вечно:-) Тази майка всяка сутрин пие "фефе",  докато дава на Ева "мляко с бицици" (бисквити), и държи да й се казва "мееси и моля".После "маму" премина в правилното "мамо". Но се запази  в специалната форма - "мамумо". Тя се ползва с случайте, когато Ева се глези на майка си :-)

   Втората дума беше "ати" . После разбрахме, че "ати" се казва "Данчу".

   Откакто Ева разбра значението на притежателните местоимения нашето семейство започна да се състои от "Ева, мойто мама и мойто Данчу". И после, когато иска да акцентира върху факта, че точно аз съм нейната майка, дублира "мойта майка ми".

   Баба трябва да говори служебно с "Тьон Тьон" (Антон) и разхожда Ева с "олееееело" (тази дума се изпява с мелодията на песента "А някой кара колело"на PIF). 

   Ева най-много се забавлява като играе със съседското "моонче" и "кача на потуута" (скача на батута).

   Момичето ми е с пораснали възможности и самочувствие откакто навърши "две дудинки" (годинки) :-))

  Сега, по Коледа, стана ясно, че Дядо Коледа е облечен с "шапка, шал, кожуш, пульони и бушуши" и че е донесъл на Ева много и интересни "дачки".

   Осъзнавам, че трябва да поправям детето, за да успее правилно да артикулира думите. Но толкова много се забавлявам с тази реч, че ако трябва да бъда напълно честна пред себе си, трябва да си призная, че ми е мъничко мъчно, когато Ева започва да говори правилно.

   Случва се да се изгубя в превода, но се радвам, че ми е даден шанса да преживея всичко това с детето си .

Почуствах, че раждането започва. Прибирайки се в ранния следобед, на деня преди термина ми с покупки за бебето, изпитах остра болка в кръста. Болката не беше непоносима, но краката ми буквално блокираха, не можех да направя и крачка. Седнах на стъпалата на близката сграда и изчаках да премине. След което взех такси до клиниката на доктора, при когото се бях уговорила да раждам. Той ме прегледа и каза, че съм получила 3 см. разкритие, че вероятно ще родя през нощта, и когато започнат болките да тръгна към болницата. Бях щастлива, че така дългоочакваният момент  вече е много близо. Звъннах на всички приятели с молба за подкрепа и се прибрах. Приготвих багажа за родилното отделение, изчистих къщата и подготвих всичко за посрещане на бебето, като през цялото време му говорех : Сега, миличка, с теб ще свършим чудесна работа J Не изпитвах никава болка и излязох да довърша няколко детайли. Когато мъжът ми се прибра от работа вечеряхме, взех си душ и си легнахме. Заспах спокойна, събудих се през нощта, мъжът ми стоеше напрегнат в тъмното на стаята, но болките отново ги нямаше. Аз го успойкоих, че по-добре не съм била и пак заспах. На сутринта му казах : Нямам болки, явно няма да раждам днес, направи ми кафе. Изпих си кафето, прочетох новините в Интернет, взех си душ и след кратко настояване от негова страна все пак отидохме в болницата. Там акушерката, която ме посрещна извика доктора. Той ме прегледа и каза, че имам разкритие 6 см, и контракции на 3 мин. Oбработиха документите ми и ми направиха необходимите процедури. Докато чаках да постъпя в предродилна зала видях своя съученичка от гимназията, която завърши медицина и се оказа, че е стажант по акушерство и гинекология. Започнахме един дълъг, изпълнен с носталгия по хипарските ни години разговор и към 10.30 ме включиха на апарат за следене тоновете на бебето. Вече официално съм в предродилно отделение. За малко време болки, всички ме подкрепят и в 11.10 се ражда дъщеря ми . Слагат я върху корема ми, казвам й: Добре дошла, обичам те, очаква те един много вълнуващ свят. Всички ми ръкопляскат, а докторът срязва пъпната връв и ми обръща внимание на факта, че детето има бенка вътре в пъпа, което било знак, че ще е голяма късметлийка. По- леко раждане не съм си и представяла. Помислих, че библейското проклятие „жената с болка ще ражда...” не тегне върху мен, благодаря ти Господи!J Показват бебчето на баща му, който трепери от вълнение и ме настаняват в стая в съседство с бокса с новородените, от където постоянно я чувам и виждам. Почивам си и приемем поздравления по телефона. Един час по-късно ми я носят. Разглеждам я , чак си завидях - имам най-съвършеното бебе на света:-) Слагам я на гърдата, веднага засуква. Ясно ми е – ще се разбираме чудесно. В стаята настаняват още една родилка. Заговаря ме се, допада ме си , сприятелявяме се и решаваме да си направим купон – искаме от съпрузите да ни донесат диня и други редки за сезона плодове... страшно се забавлявяме. Сега тя е в Ирландия със семейството си, но поддържаме редовна връка. Поздравявам я J Точно на Великден ни изписват.Чудесно е - всички сме си в къщи на празника.